Въпреки че се очаква цифровите технологии да доведат до дългосрочни положителни ефекти върху заетостта, никой не може да постави под въпрос вероятността от продължаване на загубата на работни места в традиционните производствени сектори, където спадът започна още през 70-те години на миналия век, когато търсенето на промишлени стоки започна да се свива, цените на енергията ескалираха, а основните ответни реакции на западните компании бяха под формата на автоматизация и аутсорсинг. Пандемията от COVID-19 допълнително ускори както автоматизацията, така и практиките за аутсорсинг с тежки въздействия, особено върху ниско образованите работници. За да се смекчи подобна негативна тенденция, и ако нейният обрат е малко вероятен, се изисква европейското производство да се стреми към дейности и услуги с по-висока добавена стойност, които са технологично интензивни и изискват преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците и служителите. Очакването е това да стимулира производителността на труда и следователно ръста на заетостта.
За да се справят с това предизвикателство, представителите на работниците трябва да поискат повече прозрачност в процесите на информиране и консултиране, които трябва да започнат навреме, за да им позволят да участват с ръководството при вземането на решения относно големи индустриални
планове, включващи въвеждането на нови технологии и анализ на тяхното въздействие върху работата. В същото време на местно или национално междусекторно ниво се изискват по-добри и споделени решения с участието на организациите на работодателите и публичните власти, за да се гарантира гладък професионален преход (чрез инициативи за обучение, менторство и назначаване на работа) на съкратените в резултат на структурни промени работници.
Фонд за прехода към заетост за „сините якички“ в Швеция
Повече информация вижте тук: https://www.tsl.se.
Нови решения за професионални преходи и кариери на работниците в Белгия: фонд „Mtech+“
За повече ионформация: https://mtechplus.be/.