Устойчивост на околната среда

Индустрия 4.0 трябва да се справи с необходимостта от производство в рамките на екологичните ограничения, за да отговори на предизвикателството на устойчивостта. От една страна, се твърди, че новите технологии (напр. модерна роботика, интернет на нещата, тримерен печат) могат да доведат до повишаване на ефективността на ресурсите, например чрез намаляване на грешките и подобряване на прецизността на производствените операции, позволявайки предсказуема поддръжка и намаляване на производствените отпадъци в съответствие с парадигмата на кръговата икономика. От друга страна, въпреки възможностите за оптимизиране на енергията, предоставени от алгоритми и анализ на данни, консумацията на енергия представлява конкретно предизвикателство, особено във връзка с тримерния печат; освен това се очаква да нараснат нуждите от суровини и редкоземни елементи (например литий, диспрозий/тербий и рений) за производството на дронове, сензори и други устройства. Да не говорим за нарастващата загриженост за изхвърлянето на електронни отпадъци в Глобалния юг, където не съществуват протоколи или регулации.

За да се справят с това предизвикателство, представителите на работниците трябва да задълбочат знанията си за въздействието върху околната среда на технологиите, свързани с Индустрия 4.0, и да повишат осведомеността на работниците за ролята, която могат да играят в насочването на съвременното производство към устойчивост. Преди 

всичко, на работните места трябва да се създаде силна култура на устойчивост (преодоляване на предполагаемия компромис между работа, производство и околна среда) и представителите на работниците трябва да приспособят дейностите за обучение към тази цел. Необходими са и повече права на участие на всички нива на индустриалните отношения, за да се позволи на работниците и техните представители да бъдат своевременно информирани за стратегиите за развитие и да играят конкретна роля в сближаването на Индустрия 4.0 и устойчивостта на околната среда. Това може да наложи, например, преразглеждане на учебните програми и курсовете за обучение на компанията и предоставяне на програми за професионален преход, подпомагащи работниците, потенциално засегнати от радикално преструктуриране на компанията. Поради това синдикатите трябва да възприемат ориентирана към бъдещето перспектива, включваща партньорства и алианси с участници от гражданското общество и други ключови публични и частни заинтересовани страни за проектиране и изграждане на зелени индустрии и икономики.

През 2020 г. в България няколко „зелени клаузи“ бяха включени за първи път при обновяването на националния КТД за металургичната промишленост, в опит да се идентифицират правата и задълженията на работниците и работодателите по въпросите на околната среда и те да бъдат обект на социален диалог. Поспециално, секторните социални партньори предвидиха задължението на работодателите да информират работниците и техните представители за възможни планове за намаляване на замърсяващите емисии в съответствие със сроковете, определени от Европейската комисия. Освен това, според НКТД работодателите трябва да извършват превантивни оценки както на възможните рискове за здравето и безопасността, свързани със създаването на „зелени работни места“, така и на действията за минимизиране на тези опасности. Работодателите и синдикатите трябва да участват също в организирането на годишни обучения на работниците по въпроси, свързани със здравето и безопасността, и по екологичните и икономическите въздействия на зелените преходи. И накрая, социалните партньори на ниво компания се очаква да разработят планове за спестяване на енергия в производствените процеси. Освен това НКТД въведе някои препоръки относно насърчаването на „зеленото колективно договаряне“ на ниво предприятие. По-специално, колективните трудови договори на ниво компания трябва да се занимават с въпроси като въвеждането на устойчиви енергийни източници, както и системи за повторно използване, рециклиране и пестене на ресурси, организиране на информацията и инициативи за повишаване на осведомеността по въпросите на околната среда, внедряването на по-устойчиви планове за мобилност и т.н
Колективният договор на испанската транспортна компания Ara Vinc въведе така наречения „делегат по околна среда“, който да бъде избран от членовете на работническия съвет. Неговите функции включват: Сътрудничество с ръководството на компанията за подобряване на действията, насърчаващи опазването на околната среда; Насърчаване и подкрепа на сътрудничеството на работниците при спазване на екологичните разпоредби; Извършване на последваща работа по спазване на екологичните разпоредби, както и на екологичните политики и цели, установени от дружеството; Получаване на информация за внедряването на нови технологии, от които биха могли да възникнат рискове за околната среда, както и за развитието на системи за управление на околната среда; Предлагане приемането на мерки, насочени към намаляване на екологичните рискове и подобряване на управлението на околната среда; Сътрудничество в разработването на обучителни дейности по въпроси, свързани с екологичните задължения на компанията; Получаване на информация за околната среда, която се предоставя на представителите на работниците.
От 2016 г. колективният договор на TenarisDalmine, гигантската мултинационална корпорация за стомана, базирана в района на Бергамо, въведе бонус за превенция на околната среда (Premio Prevenzione per l’Ambiente – PPA), с цел да насърчи подобряването на околната среда в оперативните области под формата на правилно управление на ресурси като отпадъци, вода или химически вещества. PPA е свързан с три индикатора, които измерват качеството на управлението на превенцията във всяка инсталация или оперативна услуга: докладът за произхода на аномалиите (R.O.A.); инспекции; обучение за околната среда. Що се отнася до първия показател, преките ръководители и оперативните екипи са длъжни да докладват за екологичните аномалии, възникнали в зоната им на отговорност, за да гарантират правилен анализ, който би могъл да инспирира коригиращи и превантивни действия и да интегрира, ако е необходимо, оперативните практики. Докладите за аномалии могат да бъдат резултат от ежедневното наблюдение на терен на работниците и техните преки ръководители и съответно от техните предварителни сигнали; или от така наречения „зелен час“, което е дейността, извършвана веднъж месечно от ръководители на звена и техници по поддръжката и изрично посветена на идентифициране на възможности за подобрение и обучение на работниците по въпроси на околната среда. Индикаторът се измерва като съотношението на произхода на аномалиите: R.O.A. =(a/b) x 100. Процент от целта е фиксиран за всеки годишен бюджет. Вторият показател се основава на система от инспекции, провеждани два пъти годишно във всяка област от комисия, съставена от техник на екологична компания, мениджър на отдела и представител на ЗБУТ за работниците. Този параметър, повече от всеки друг, измерва ефикасността на системата за превенция и постигнатото ниво на екологична култура. Инспекциите на всеки две години се извършват въз основа на формуляр за оценка, съставен от три раздела (потребление на вода, управление на отпадъци, химически вещества) и 15 въпроса, на които комисията трябва да отговори с „да“ или „не“ в зависимост от това спазени ли са правилата за околната среда или не. За всеки годишен бюджет се установява максимален брой отрицателни отговори (над които не се предоставя съответният дял от бонуса). Третият показател е свързан с обучение за околната среда, считано от страните като основна превантивна дейност, включваща обучение в учебна зала, както и обучение на работното място, и участието на работниците в „зеления час“. Годишните цели се отнасят до съотношенията на обучение по превенция на околната среда, които трябва да бъдат осигурени средно на работниците, както и минимален процент на работната сила, която през годината трябва да бъде включена в поне една дейност по обучение по въпроси на околната среда.