Докато приемането на цифровите технологии продължава, макар и с различни темпове в европейските страни, въпреки нарастването на дистанционната работа и обучение след избухването на пандемията на COVID-19, има редица оценки и доказателства за тяхното въздействие върху света на труда. От една страна, има проучвания, хвърлящи светлина върху значителна част от работните места, застрашени от дигитализация, поляризация на компетенциите на пазарите на труда, при което нарастващият дял на висококвалифицираните дейности се придружава от продължаващи лесни и неавтоматизирани задачи и парадоксално съчетание на децентрализация и многофункционални роли със задачи по стандартизация и контрол в съвременните трудово-организационни модели. От друга страна, анализите подчертават дългосрочното създаване на работни места в резултат на дигиталните технологии, повишаването на квалификацията и уменията поради нарастващата сложност на дигитализираната индустриална дейност и самоорганизираните и силно гъвкави системи за организация на труда. Картината е сложна и в крайна сметка, както се посочва в резолюцията на ЕКП (2016), „никой няма кристална топка, за да погледне в цифровото бъдеще и няма такова нещо като технологичен детерминизъм, свързан с дигитализацията“. Допълнително ситуацията се усложнява от проблемите с изменението на климата и застаряването на населението, като и двете изискват структурни реформи в икономиката и обществото.
като същевременно предотвратяват изострянето на дългогодишни проблеми (напр. заплати и подоходно неравенство, бедност, безработица, неравенства между половете и др.), поради натиска на нови. Те трябва да възприемат изпреварващ и проактивен подход към трансформациите на национално и междунационално, местно и фирмено ниво. Поради това представителите на работниците трябва да се ангажират с работодателите в поетапни планове за иновации, като се започне със съвместни анализи и оценки на съществуващи ситуации, също в сътрудничество с външни експерти и институти, за да получи своевременно задълбочена информация; след това те трябва да подготвят почвата за иновации, като съвместно предоставят необходимите умения на работниците и мениджърите; очертават споделени планове за развитие с фази на тестване, определяне на приоритети, времеви фази и инструменти за поддръжка; и колективно да наблюдават и оценяват процесите, като по този начин прилагат необходимите корекции и последващи действия. И накрая, представителите на работниците трябва да се уверят, че възвръщаемостта на производителността на труда е еднакво разпределена между работниците, които я осъществяват.
Обучение на работниците и участие при въвеждането на технологични промени в Renault España
Колективно управление на иновациите и преразпределението на свързаните с тях икономически резултати в италианската компания Rold
Участие на представителите на работниците в договаряне за дигитализация: Случаят на Arbeit 2020
За повече информация: https://www.arbeit2020.de
„Домът на световете на труда“, насочващ бъдещето на работата в германската фармацевтична компания Merck
Допълнителна информация на: https://www.boeckler.de/pdf/mbf_bvd_portrait_haus_der_arbeitswelten.pdf.